АИКБ: От 5000 сигнала на година НАП успява да извърши само 120 проверки и да вкара 700 хиляди лева в хазната
От Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) разпространиха мнение по плановете за промени и допълнения на данъчните закони.
Публикуваме го без редакторска интервенция:
" ДО
Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност, план на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, план на Закон за изменение и допълнение на Закона за налозите върху приходите на физическите лица, план на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните хранилища, план на Закон за изменение и допълнение на Закона за локалните налози и такси, план на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и план за изменение и допълнение на Закона за счетоводството
Министър Стойчева: България има потребност от същинска насърчителна банка
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,
Комисията по данъчна и осигурителна политика и бюджет към Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разиска показаните законопроекти и на тази база изготви следното мнение, което предлагаме на Вашето внимание.
АИКБ е уверена, че данъчната система на България би трябвало да е рационална и да се основава на елементарна организация, която да е лесноразбираема и използвана от данъкоплатците. Данъчната процедура би трябвало да се провежда по този начин, че с минимални разноски за администрирането и събирането на налозите да се получи оптимален резултат за обществените финанси. Данъците следва да бъдат обективни, равнопоставени, търпими и постоянни. Като главен фактор на бизнес средата, налозите би трябвало да са предвидими и да са съобразени с икономическото и финансовото положение на данъкоплатците.
Водени от това наше схващане считаме, че данъчната система на България учредена на правилото: необятна данъчна основа (без голям брой изключения и данъчни облекчения), която да се полза с единна, релативно ниска данъчна ставка, е образец за ефикасна, рационална и обективна система за данъчно облагане.
В тази връзка АИКБ е задоволена, че с актуалните оферти за промени в данъчните закони не се оферират съществени промени в данъчната система и правилата на данъчното облагане, не се вкарват нови налози и всъщност се резервират главните данъчни ставки.
1. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството
· АИКБ не приема причините за нарастване от 3 до 10 пъти на размерите на глобите и санкциите по глава девета „ Административнонаказателни разпореждания “ от Закона за счетоводството. В претекстовете към законопроекта се показва, че препоръчаното нарастване на глобите е „ за усилване на административнонаказателната отговорност, за реализиране на успеваемост, пропорция и възпиращ резултат на наказванията за подправено счетоводство, както за ръководителите на предприятията, по този начин и за предприятието като юридическо лице “.
Натрупаната потребителска инфлация за интервала януари 2016 година (когато е признат член 68 на Закона за счетоводството) – август 2023 година е 43.5%, което е мотив за диспропорция, а не за пропорция, както е посочено в претекстовете. Анализирайки броя на откритите нарушавания и дейно наложени наказания на нарушителите, считаме, че увеличените размери на глобите няма да подобрят тези показатели;
· За АИКБ буди неразбиране двойнственият метод при актуализиране на разпореждания на Закона за счетоводството, съдържащи парични стойности. Години наред настояваме пред законодателния орган за повишение на праговете за наложителен самостоятелен финансов одит, които поради лобистки финансови ползи на една колегия в България са избрани понастоящем на 4 пъти по-ниско от допустимите от Директива 2013/34/ЕС (Счетоводната директива) равнища. Нещо повече - българският закон задължава да се прави самостоятелен финансов одит в акционерни сдружения и командитните сдружения с акции с доходи от продажби над 700 хиляди лева (25 пъти по-нисък предел от допустимия от Директивата) единствено поради правната им форма. Регламентираните в Закона за счетоводството критерии за осъществяване на самостоятелен финансов одит съставляват финансова и административна тежест за МСП и директно утежняват бизнес средата в България. Министерство на финансите предлага актуализиране на глобите и санкциите, регламентирани в Закона за счетоводството, само че още веднъж „ комфортно “ (за гилдията на дипломираните експерт-счетоводители) пропуща актуализирането на праговете за наложителен самостоятелен финансов одит.
Предложение: Предлагаме актуализиране на член 37, алинея 1 на Закона за счетоводството като на наложителен самостоятелен финансов одит подлежат предприятия, които към 31 декември на настоящия регистриран интервал надвишават минимум два от следните индикатори:
а) балансова стойност на активите - 4 000 000 лева.;
б) чисти доходи от продажби - 8 000 000 лева.;
в) междинна бройка на личния състав за отчетния интервал - 50 души
и отпадане на алинея 2 и алинея 3 на член 37.
Предложеното изменение не съдържа внезапна смяна до максимума на допустимите по Директивата прагове (балансова стойност на активите - 8 000 000 лева.; чисти доходи от продажби - 16 000 000 лева.), а съставлява умерена стъпка (2 пъти по-малки нива от плануваните по Директивата), целяща по-благоприятен режим за задължените лица.
2. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност
· АИКБ поддържа препоръчаната редакция на член 80, алинея 2 от ЗДДС, с която се уточни относимата наредба за промяна на приспадането на Данък добавена стойност в обстановки, свързани с унищожаването или бракуването на стоки;
· Редакция на член 102 от ЗДДС дава опция на данъчнозадължените лица (ДЗЛ), които не са подали - въобще или в законоустановения период заявление за регистрация по ЗДДС, поради което са регистрирани по-късно служебно от приходната администрация със задна дата, на която са изпълнени изискванията за наложителна регистрация, да могат да издават данъчни документи, в които сами да начисляват дължимия Данък добавена стойност за осъществените от тях облагаеми доставки за интервалите, за които е трябвало да бъдат регистрирани без да е належащо отговорностите да се дефинират с инспекционен акт по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Предложеният метод се основава на правилото на доброволното осъществяване и ще облекчи приходната администрация. Разбира се, остава опцията за неточни ДЗЛ, които не изпълнят непринудено това свое обвързване, същото да бъде несъмнено с инспекционен акт от органите на НАП;
· Допълнението на член 118, алинея 1, с което се регламентира опция когато ДЗЛ не записва и не регистрира осъществените от него доставки/продажби в търговски обект посредством издаване на фискална касова записка от фискално устройство (фискален бон) или посредством издаване на касова записка от интегрирана автоматизирана система за ръководство на комерсиалната активност (системен бон), получателят да има право да не заплати цената на доставката/продажбата, е мярка за „ изсветляване на сивата стопанска система “, която съгласно нас ще има в по-голяма степен PR резултат в сравнение с фискален подобен. Тази мярка не дава правна сигурност на получателя на стоката/услугата и ще сътвори голям брой конфликтни обстановки сред продавачи и купувачи;
· Създадената алинея 21 на член 118 е дълго чакана от бизнеса и беше препоръчана от АИКБ преди повече от 5 години при въвеждането на СУПТО. Електронният фискален бон възложен на получателя на електронния му адрес или по различен електронен път/канал е наложителна и закъсняла опция във време, в което електронната търговия годишно усилва каузи си;
· Редакцията на член 126б, алинея 8 задължава органите по приходите да издадат позволение или отвод за понижаване на данъчна основа и начислен налог при несъбираемо взимане в 60-дневен период от подаване на съобщение за пораждане на събитието по член 126а, алинея 2, т. 1 - 6 за цялостно или отчасти неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лева Премахната е опцията за безмълвно единодушие за издаване на кредитно уведомление от ДЗЛ, в случай че приходната администрация не отговори в този период. АИКБ уверено счита, че срокът за отговор от приходната администрация е прекалено дълъг. В ерата на изкуствения разсъдък (ИИ) 60-дневен период, единствено с цел да се ревизира в електронните масиви на Национална агенция за приходите дали получателя на стоката/услугата е употребил данъчен заем по издадената от доставчика фактура и дали в присъединил въпросната фактура в дневника за покупки, приказва единствено за едно – за съзнателно закъснение на практикуване на законно право за промяна на начислен Данък добавена стойност при несъбираемо взимане. Липсата на отговор (разрешение или отказ) на приходната администрация в този период, освен това без процедура за санкциониране на същата, в композиция с редом приключване на преклузивни периоди, може да попречва упражняването на правото на промяна при несъбираемо взимане от ДЗЛ. АИКБ упорства за опазване на текста за безмълвно единодушие за издаване на кредитно уведомление, в случай че приходната администрация не се произнесе в този период с отговор на настояването на ДЗЛ;
· Използваме случая да отбележим, че към сегашния миг Национална агенция за приходите не е изпълнила законовата делегация на алинея 11 на член 126б, която я задължава да сътвори електронна услуга, посредством която доставчикът с дипломиран електронен автограф да може да получи информация по отношение на метода на отразяване на публикуван от него документ в дневника за покупки на получателя, което пък касае процедурата за промяна на начислен Данък добавена стойност при несъбираемо взимане на облагаема доставка с данъчна основа в размер под 100 000 лева.;
· Подкрепяме препоръчаните текстове на член 176в, с които се уточни даването на в допълнение поръчителство към направено към този момент годишно поръчителство от лицата, търгуващи с течни горива;
· В сходство с гореизложените причини в общата част на мнението АИКБ не поддържа удължаването на периода за прилагане на понижена данъчна ставка за доставка на самун и брашно. Изследванията демонстрират, че понижената данъчна ставка не води до понижаване на цената на стоките, което значи, че задачата на данъчното понижение не беше реализирана. Така мярката не е ефикасна и във връзка с ограничение на потребителската инфлация. Принципната позиция на АИКБ е, че неправилно и стопански голословно е да се организира обществена политика посредством понижаване на данъци/данъчни ставки. Публичните запаси са лимитирани и те би трябвало да се разходват дейно и ефикасно, а от понижените данъци/данъчни ставки се употребяват и субекти, които нямат потребност от обществено подкрепяне. Например - 100 000 българи са заявили пред Национална агенция за приходите месечни приходи над 5 000 лева купуват „ евтини “ самун и брашно, необложени с Данък добавена стойност. АИКБ счита, че данъчните ставки по ЗДДС би трябвало да се върнат на равнищата преди COVID-кризата, а нуждаещите се обществено слаби жители би трябвало да бъдат подкрепени от системата на общественото подкрепяне. В тази връзка поддържаме отпадането на понижената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за потребление на спортни уреди. Тази мярка изигра своята роля в интервала на ограничение на стопанската активност поради пандемията COVID-19. Три години по-късно и двата бранша са се възстановили и записват рекордни доходи от продажби и облаги, защото потребителското търсене надвиши предкризисните равнища. В същото време тези сектори остават измежду първенците по „ сиви “ практики и отбягване на данъчно облагане. Намалените ставки по Данък добавена стойност усилват данъчните измами и понижават приходите в държавния бюджет.
Предложение: Основна тематика в политиките на Европейски Съюз е зелената стопанска система и прехода към въглеродно неутрална стопанска система, само че българският законодател не подхваща решителни ограничения в тази посока. България е една от дребното страни в Европейски Съюз, която не обезпечава данъчни преференции за покупка на електрически коли. Нещо повече - без значение от активността на предприятието се употребява данъчен заем, в случай че е закупен товарен автомобил (мощен дизелов високопроходим джип/пикап), в случай че обаче предприятието влага в лек електромобил, който се употребява предпочитано в градска среда, право на данъчен заем няма. За покупка на голям пикап, подобаващ за лов и планински туризъм, законът позволява прилагане на данъчен заем, а за дребни икономични леки електрически коли – НЕ. Очевидно има противоречие сред заявените планове и законотворчеството. АИКБ моли за законодателна смяна в ЗДДС, осигуряваща право на прилагане на данъчен заем при доставка на лек електромобил, които се употребява за самостоятелната икономическа активност на предприятието.
3. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане
· Изменението на член 47а, изравняващо данъчния режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, тъй че приходите и разноските от следващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по еднакъв метод, не взема решение изцяло проблемите, свързани с финансовите активи. Конкретно при метода на личния капитал: счетоводните стандарти (международни и национални) плануват тези вложения в началото да се признават по себестойност, а след това тази стойност да се трансформира посредством отразяване на облагите и загубите на предприятието, в което е вложено. Т.е. официално резултатът от използването на метода на личния капитал не е обект на контролиране с актуалните разпореждания на ЗКПО, макар че в духа на закона е всички неосъществени облаги и загуби да се изключват от облагане;
· Не поддържаме изменението на член 173, алинея 6, т. 2 и на член 189б, алинея 2, с които се усилват лимитите на данъчните облекчения на земеделските стопани. Делът на селското стопанство от Брутният вътрешен продукт на България е под 5 %. Земеделските стопани са обилно финансирани и субсидирани от фондовете на Европейски Съюз. Възстановяват и данък на употребяваните горива. Получават и ред други преференции и привилегии. Без да подценяваме значимостта на бранш „ Селско стопанство “ за изхранването на нацията и независимостта на страната от импорт на селскостопански артикули, считаме, че увеличението на лимитите на данъчните облекчения на земеделските стопани е мярка, която още веднъж фаворизира бранша по отношение на промишлеността и услугите (95% от БВП) и това за сметка на държавния бюджет.
Предложение: Прагът на същественост за дълготрайните активи, избран в член 50, алинея 1,т. 2, е избран на 700 лева от 01.01.2008 година Индексът на потребителските цени за месец август 2023 година по отношение на месец януари 2008 година e 166.8%, т.е. инфлацията за интервала е 66.8%. Предлагаме прагът на същественост за дълготрайните активи, избран в член 50, алинея 1, т. 2, да се усили на 1 200 лева
Предлагаме също да се позволи една явна данъчна неправда, регламентирана в член 45 от ЗКПО – по отношение на регулирането на запаса от следващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи. При въвеждането на текста преди повече от 15 години законодателят е имал поради главно земите, само че сега този текст е единственият, който се употребява и за финансовите активи, преоценявани през различен изчерпателен приход. А преоценката на тези финансови активи може да е както позитивна, по този начин и негативна. ЗКПО се интересува единствено от облагането на позитивната, без да разрешава понижаване с негативната преоценка. Тази явна неправда се удостоверява от отговор на заложен към Национална агенция за приходите въпрос по използването на този текст. Предлагаме в член 45 на ЗКПО думата „ нарастването “ да бъде изменена на „ нарастването или понижението “.
4. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за налозите върху приходите на физическите лица
· АИКБ счита, че новият член 22ж, с който се вкарва данъчно облекчение в размер на 0.5% от начисления Данък добавена стойност, само че не повече от 100 лева месечно за регистрирани фискални и систематични бонове от физически лица, няма да реализира задачата си, тъй като мярката е погрешно оразмерена и полученото данъчно облекчение не е съответно на положените старания за вписване на фискални бонове. Имайки поради редицата от ограничавания, които слага член 22ж (фискалният или систематичният бон да е публикуван от лице, извършващо избрана дейност; да е до 2000 лева.; да не е фактура или към него да има издадена фактура), както и междинната стойност на издадените фискални/системни бонове (10-12лв.[1]), това значи, че за усилието за приемането, съхранението и регистрирането на 1 касова записка на стойност 12 лева.(2 лева ДДС) ДЗЛ ще получи право в края на годината да приспадне от данъчната си основа 0.01 лева, с което ще спести данъчно заплащане в размер на 0.001 лева!!!!!! За да се получи оптималния размер на данъчното облекчение – 100 лева на месец[2], ДЗЛ би трябвало да похарчи месечно 120 000 лева за покупки в брой или 4 000 дневно (всеки ден), или 500 лева на час (всеки час). Дали има такива консуматори данъкоплатци в България? Това никога няма да съставлява тласък за потребителите да изискват издаването на фискален или систематичен бон каквато е задачата на разпоредбата;
· АИКБ поддържа изменението на член 33, алинея 3, с което се предлага въвеждането на нормативно приети разноски в размер на 10 на 100 при определянето на облагаемия приход от продажба или подмяна на финансови активи и задгранична валута, като за пръв път и виртуалните валути са категорично посочени като финансов актив. При осъществяването на подобен вид покупко-продажби физическите лица заплащат и спомагателни разноски за регистрация, такси, комисионни и така нататък, които сега не се приспадат;
· АИКБ поддържа разширението на обсега за даване на информация от платците на приходи, касаеща необлагаемите приходи. Наличието в държавна институция на информация за всички приходи (облагаеми и необлагаеми) на всички лица ще сътвори предпоставки за тъкмо установяване на обществено слабите и нуждаещите се от обществено подкрепяне жители, което ще концентрира обществените помощи и усъвършенства успеваемостта на обществените разходи;
· АИКБ изрично се опълчва на предлагането за дописване на дефиницията за трудови правни отношения, разказана в § 1 от спомагателните разпореждания на ЗДДФЛ, като в т. 26, писмен знак „ а “ се прибавя „ както и правни отношения, които по своя темперамент съставляват наемане на работна мощ, без да е подписан трудов контракт “. Същият текст се прибавя и в член 4, алинея 1, т. 1 на КСО. В претекстовете е посочено, че в този момент правосъдната процедура не позволява Национална агенция за приходите да квалифицира един контракт като трудов, даже да са налице всички характерности за това, което води до анулация на актове от съда.
С Тълкувателно решение № 6/27.10.2022 година по тълкувателно дело № 6/2021 година на Върховния административен съд (ВАС), Върховен административен съд дефинитивно взема решение въпроса, а точно: „ При определяне на данъчни и осигурителни отговорности на работодатели в ревизионно произвеждане по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, органите по приходите не разполагат с пълномощия случайно да афишират (констатират) съществуването на трудови правни отношения, прикрити от привидни цивилен контракти по Закон за задълженията и договорите, когато работна мощ се дава в нарушаване на член 1, алинея 2 КТ, защото такава подготвеност имат единствено и само контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на член 405а КТ. “
С препоръчаното допълнение на дефиницията МФ желае да узакони незаконосъобразните дейности на Национална агенция за приходите и да обезпечи право на приходната организация, която не е способена по въпроса, сама да преценя по кое време една работа дава отговор на характерностите на трудово правно отношение и по кое време остава в обсега на извънтрудовите правни отношения (ЗЗД) и то с претекста, че съдът анулира ревизионните актове на Национална агенция за приходите. С приравняването на гражданския контракт към трудов отпада правото да се приспадат нормативно приети разноски за активността, което автоматизирано значи по-висока данъчна основа, по-голям налог върху приходите и по-големи осигурителни вноски. Към осигурителните вноски ще се прибавят и вноски за общо заболяване и майчинство, за трудова акцидент и за безработица, което значи значително повишение на данъчно-осигурителната тежест при извънтрудовите правни отношения.
В последните години добра процедура е осъществяването на взаимни инспекции от органите на Национална агенция за приходите и ИА ГИТ. В тези случаи в компетенцията на ИА ГИТ е да откри дали един цивилен контракт е затулен трудов контракт и на база тази констатация органите на Национална агенция за приходите ще обложат в допълнение нарушителите според настоящата данъчно-осигурителна нормативна уредба.
5. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
· По отношение на предлагането за основаване на специфична нормативна уредба в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, третираща въвеждането на финансов тласък за лицата, които подадат информация, съдържаща съответни обстоятелства и условия, които не са били известни на органите по приходите и които водят до определяне и събиране на спомагателни отговорности за налози, наложителни осигурителни вноски и лихвите върху тях, считаме, че сходна мярка е мъчно използвана в български условия и имайки поради ниския размер на глобата (глоба в размер от 500 до 1000 лева.), която ще се постанова при трикратно подаване на погрешна информация за едно лице, по-скоро би довела до потреблението и като инструмент за нелоялна конкуренция и реваншизъм.
Ежегодно в Национална агенция за приходите постъпват над 5000 сигнала за укрити приходи, от които се назначават към 100-120 проверки и инспекции.
От тях се реализира спомагателна събираемост на данъчно-осигурителни заплащания от към 700 хиляди лева или приблизително към 6 000 лева на ревизия/проверка. Под въпрос остава административният потенциал на Национална агенция за приходите за обработка и инспекция на всички сигнали, както и успеваемостта от мярката във връзка с разноските и изгодите от нея.
Предложение: Предлагаме понижаване на размера на законната рента на равнище ОЛП+ 5%.
Размерът на законната рента се дефинира на база на Постановление на Министерски съвет № 426 от 18.12.2014 година и респективно е избран на главния лихвен % плюс надбавка от 10%. Със законна рента се олихвяват държавни вземания (чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ) като налози, такси, вноски към бюджета, вноски към наложително застраховани имущества и други. За последната година Българска народна банка увеличи ОЛП от 0.00% до 3.64%, което прави законната рента от 13.64%, съизмерима с лихвения % на някои компании за бързи заеми. Към сегашния миг законната рента е над 5 пъти по-висока от пазарната рента. Банките кредитират при 2.5-3 %. Непосилният размер на законната рента е прекалено наказване на ДЗЛ, изпаднали в усложнение, още повече, че те, имайки обществени отговорности, не могат да получат банково финансиране, с цел да платят тези задължения.
6. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за локалните налози и такси
· Предвид ускорената смяна на стандартите за енергийна успеваемост на постройките, АИКБ поддържа предлагането за смяна в разпореждания по отношение на освобождение от налог върху недвижимите парцели на здания, получили документ с избран клас на енергопотребление по отношение на използване на разпореждания в Закона за енергийната успеваемост (ЗЕЕ) и признати подзаконови нормативни актове (наредби) по неговото прилагане;
· АИКБ поддържа предлагането за въвеждане на патентен налог за лица, които събират диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или елементи от тях, както и смяната в Закона за корпоративното подоходно облагане, с която се цели да се предотвратят случаите на отбягване на данъчно облагане. В България производството и търговията с диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или елементи от тях се разви доста и дава благоприятни условия за приемане на високи приходи от лицата, които упражняват тази активност (спр. събиране на трюфели). В същото време изключването на тези приходи от обсега на данъчното облагане основава редица благоприятни условия за финансови измами и пране на пари.
7. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните хранилища
· С препоръчаният план на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните хранилища (ЗИД ЗАДС) се отстраняват установени несъответствия с правото на Европейския съюз и се привежда на акцизното законодателството в сходство с него, които АИКБ поддържа.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ ".
Публикуваме го без редакторска интервенция:
" ДО
Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност, план на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, план на Закон за изменение и допълнение на Закона за налозите върху приходите на физическите лица, план на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните хранилища, план на Закон за изменение и допълнение на Закона за локалните налози и такси, план на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и план за изменение и допълнение на Закона за счетоводството
Министър Стойчева: България има потребност от същинска насърчителна банка
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,
Комисията по данъчна и осигурителна политика и бюджет към Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разиска показаните законопроекти и на тази база изготви следното мнение, което предлагаме на Вашето внимание.
АИКБ е уверена, че данъчната система на България би трябвало да е рационална и да се основава на елементарна организация, която да е лесноразбираема и използвана от данъкоплатците. Данъчната процедура би трябвало да се провежда по този начин, че с минимални разноски за администрирането и събирането на налозите да се получи оптимален резултат за обществените финанси. Данъците следва да бъдат обективни, равнопоставени, търпими и постоянни. Като главен фактор на бизнес средата, налозите би трябвало да са предвидими и да са съобразени с икономическото и финансовото положение на данъкоплатците.
Водени от това наше схващане считаме, че данъчната система на България учредена на правилото: необятна данъчна основа (без голям брой изключения и данъчни облекчения), която да се полза с единна, релативно ниска данъчна ставка, е образец за ефикасна, рационална и обективна система за данъчно облагане.
В тази връзка АИКБ е задоволена, че с актуалните оферти за промени в данъчните закони не се оферират съществени промени в данъчната система и правилата на данъчното облагане, не се вкарват нови налози и всъщност се резервират главните данъчни ставки.
1. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството
· АИКБ не приема причините за нарастване от 3 до 10 пъти на размерите на глобите и санкциите по глава девета „ Административнонаказателни разпореждания “ от Закона за счетоводството. В претекстовете към законопроекта се показва, че препоръчаното нарастване на глобите е „ за усилване на административнонаказателната отговорност, за реализиране на успеваемост, пропорция и възпиращ резултат на наказванията за подправено счетоводство, както за ръководителите на предприятията, по този начин и за предприятието като юридическо лице “.
Натрупаната потребителска инфлация за интервала януари 2016 година (когато е признат член 68 на Закона за счетоводството) – август 2023 година е 43.5%, което е мотив за диспропорция, а не за пропорция, както е посочено в претекстовете. Анализирайки броя на откритите нарушавания и дейно наложени наказания на нарушителите, считаме, че увеличените размери на глобите няма да подобрят тези показатели;
· За АИКБ буди неразбиране двойнственият метод при актуализиране на разпореждания на Закона за счетоводството, съдържащи парични стойности. Години наред настояваме пред законодателния орган за повишение на праговете за наложителен самостоятелен финансов одит, които поради лобистки финансови ползи на една колегия в България са избрани понастоящем на 4 пъти по-ниско от допустимите от Директива 2013/34/ЕС (Счетоводната директива) равнища. Нещо повече - българският закон задължава да се прави самостоятелен финансов одит в акционерни сдружения и командитните сдружения с акции с доходи от продажби над 700 хиляди лева (25 пъти по-нисък предел от допустимия от Директивата) единствено поради правната им форма. Регламентираните в Закона за счетоводството критерии за осъществяване на самостоятелен финансов одит съставляват финансова и административна тежест за МСП и директно утежняват бизнес средата в България. Министерство на финансите предлага актуализиране на глобите и санкциите, регламентирани в Закона за счетоводството, само че още веднъж „ комфортно “ (за гилдията на дипломираните експерт-счетоводители) пропуща актуализирането на праговете за наложителен самостоятелен финансов одит.
Предложение: Предлагаме актуализиране на член 37, алинея 1 на Закона за счетоводството като на наложителен самостоятелен финансов одит подлежат предприятия, които към 31 декември на настоящия регистриран интервал надвишават минимум два от следните индикатори:
а) балансова стойност на активите - 4 000 000 лева.;
б) чисти доходи от продажби - 8 000 000 лева.;
в) междинна бройка на личния състав за отчетния интервал - 50 души
и отпадане на алинея 2 и алинея 3 на член 37.
Предложеното изменение не съдържа внезапна смяна до максимума на допустимите по Директивата прагове (балансова стойност на активите - 8 000 000 лева.; чисти доходи от продажби - 16 000 000 лева.), а съставлява умерена стъпка (2 пъти по-малки нива от плануваните по Директивата), целяща по-благоприятен режим за задължените лица.
2. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за налог върху добавената стойност
· АИКБ поддържа препоръчаната редакция на член 80, алинея 2 от ЗДДС, с която се уточни относимата наредба за промяна на приспадането на Данък добавена стойност в обстановки, свързани с унищожаването или бракуването на стоки;
· Редакция на член 102 от ЗДДС дава опция на данъчнозадължените лица (ДЗЛ), които не са подали - въобще или в законоустановения период заявление за регистрация по ЗДДС, поради което са регистрирани по-късно служебно от приходната администрация със задна дата, на която са изпълнени изискванията за наложителна регистрация, да могат да издават данъчни документи, в които сами да начисляват дължимия Данък добавена стойност за осъществените от тях облагаеми доставки за интервалите, за които е трябвало да бъдат регистрирани без да е належащо отговорностите да се дефинират с инспекционен акт по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Предложеният метод се основава на правилото на доброволното осъществяване и ще облекчи приходната администрация. Разбира се, остава опцията за неточни ДЗЛ, които не изпълнят непринудено това свое обвързване, същото да бъде несъмнено с инспекционен акт от органите на НАП;
· Допълнението на член 118, алинея 1, с което се регламентира опция когато ДЗЛ не записва и не регистрира осъществените от него доставки/продажби в търговски обект посредством издаване на фискална касова записка от фискално устройство (фискален бон) или посредством издаване на касова записка от интегрирана автоматизирана система за ръководство на комерсиалната активност (системен бон), получателят да има право да не заплати цената на доставката/продажбата, е мярка за „ изсветляване на сивата стопанска система “, която съгласно нас ще има в по-голяма степен PR резултат в сравнение с фискален подобен. Тази мярка не дава правна сигурност на получателя на стоката/услугата и ще сътвори голям брой конфликтни обстановки сред продавачи и купувачи;
· Създадената алинея 21 на член 118 е дълго чакана от бизнеса и беше препоръчана от АИКБ преди повече от 5 години при въвеждането на СУПТО. Електронният фискален бон възложен на получателя на електронния му адрес или по различен електронен път/канал е наложителна и закъсняла опция във време, в което електронната търговия годишно усилва каузи си;
· Редакцията на член 126б, алинея 8 задължава органите по приходите да издадат позволение или отвод за понижаване на данъчна основа и начислен налог при несъбираемо взимане в 60-дневен период от подаване на съобщение за пораждане на събитието по член 126а, алинея 2, т. 1 - 6 за цялостно или отчасти неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лева Премахната е опцията за безмълвно единодушие за издаване на кредитно уведомление от ДЗЛ, в случай че приходната администрация не отговори в този период. АИКБ уверено счита, че срокът за отговор от приходната администрация е прекалено дълъг. В ерата на изкуствения разсъдък (ИИ) 60-дневен период, единствено с цел да се ревизира в електронните масиви на Национална агенция за приходите дали получателя на стоката/услугата е употребил данъчен заем по издадената от доставчика фактура и дали в присъединил въпросната фактура в дневника за покупки, приказва единствено за едно – за съзнателно закъснение на практикуване на законно право за промяна на начислен Данък добавена стойност при несъбираемо взимане. Липсата на отговор (разрешение или отказ) на приходната администрация в този период, освен това без процедура за санкциониране на същата, в композиция с редом приключване на преклузивни периоди, може да попречва упражняването на правото на промяна при несъбираемо взимане от ДЗЛ. АИКБ упорства за опазване на текста за безмълвно единодушие за издаване на кредитно уведомление, в случай че приходната администрация не се произнесе в този период с отговор на настояването на ДЗЛ;
· Използваме случая да отбележим, че към сегашния миг Национална агенция за приходите не е изпълнила законовата делегация на алинея 11 на член 126б, която я задължава да сътвори електронна услуга, посредством която доставчикът с дипломиран електронен автограф да може да получи информация по отношение на метода на отразяване на публикуван от него документ в дневника за покупки на получателя, което пък касае процедурата за промяна на начислен Данък добавена стойност при несъбираемо взимане на облагаема доставка с данъчна основа в размер под 100 000 лева.;
· Подкрепяме препоръчаните текстове на член 176в, с които се уточни даването на в допълнение поръчителство към направено към този момент годишно поръчителство от лицата, търгуващи с течни горива;
· В сходство с гореизложените причини в общата част на мнението АИКБ не поддържа удължаването на периода за прилагане на понижена данъчна ставка за доставка на самун и брашно. Изследванията демонстрират, че понижената данъчна ставка не води до понижаване на цената на стоките, което значи, че задачата на данъчното понижение не беше реализирана. Така мярката не е ефикасна и във връзка с ограничение на потребителската инфлация. Принципната позиция на АИКБ е, че неправилно и стопански голословно е да се организира обществена политика посредством понижаване на данъци/данъчни ставки. Публичните запаси са лимитирани и те би трябвало да се разходват дейно и ефикасно, а от понижените данъци/данъчни ставки се употребяват и субекти, които нямат потребност от обществено подкрепяне. Например - 100 000 българи са заявили пред Национална агенция за приходите месечни приходи над 5 000 лева купуват „ евтини “ самун и брашно, необложени с Данък добавена стойност. АИКБ счита, че данъчните ставки по ЗДДС би трябвало да се върнат на равнищата преди COVID-кризата, а нуждаещите се обществено слаби жители би трябвало да бъдат подкрепени от системата на общественото подкрепяне. В тази връзка поддържаме отпадането на понижената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за потребление на спортни уреди. Тази мярка изигра своята роля в интервала на ограничение на стопанската активност поради пандемията COVID-19. Три години по-късно и двата бранша са се възстановили и записват рекордни доходи от продажби и облаги, защото потребителското търсене надвиши предкризисните равнища. В същото време тези сектори остават измежду първенците по „ сиви “ практики и отбягване на данъчно облагане. Намалените ставки по Данък добавена стойност усилват данъчните измами и понижават приходите в държавния бюджет.
Предложение: Основна тематика в политиките на Европейски Съюз е зелената стопанска система и прехода към въглеродно неутрална стопанска система, само че българският законодател не подхваща решителни ограничения в тази посока. България е една от дребното страни в Европейски Съюз, която не обезпечава данъчни преференции за покупка на електрически коли. Нещо повече - без значение от активността на предприятието се употребява данъчен заем, в случай че е закупен товарен автомобил (мощен дизелов високопроходим джип/пикап), в случай че обаче предприятието влага в лек електромобил, който се употребява предпочитано в градска среда, право на данъчен заем няма. За покупка на голям пикап, подобаващ за лов и планински туризъм, законът позволява прилагане на данъчен заем, а за дребни икономични леки електрически коли – НЕ. Очевидно има противоречие сред заявените планове и законотворчеството. АИКБ моли за законодателна смяна в ЗДДС, осигуряваща право на прилагане на данъчен заем при доставка на лек електромобил, които се употребява за самостоятелната икономическа активност на предприятието.
3. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане
· Изменението на член 47а, изравняващо данъчния режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, тъй че приходите и разноските от следващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по еднакъв метод, не взема решение изцяло проблемите, свързани с финансовите активи. Конкретно при метода на личния капитал: счетоводните стандарти (международни и национални) плануват тези вложения в началото да се признават по себестойност, а след това тази стойност да се трансформира посредством отразяване на облагите и загубите на предприятието, в което е вложено. Т.е. официално резултатът от използването на метода на личния капитал не е обект на контролиране с актуалните разпореждания на ЗКПО, макар че в духа на закона е всички неосъществени облаги и загуби да се изключват от облагане;
· Не поддържаме изменението на член 173, алинея 6, т. 2 и на член 189б, алинея 2, с които се усилват лимитите на данъчните облекчения на земеделските стопани. Делът на селското стопанство от Брутният вътрешен продукт на България е под 5 %. Земеделските стопани са обилно финансирани и субсидирани от фондовете на Европейски Съюз. Възстановяват и данък на употребяваните горива. Получават и ред други преференции и привилегии. Без да подценяваме значимостта на бранш „ Селско стопанство “ за изхранването на нацията и независимостта на страната от импорт на селскостопански артикули, считаме, че увеличението на лимитите на данъчните облекчения на земеделските стопани е мярка, която още веднъж фаворизира бранша по отношение на промишлеността и услугите (95% от БВП) и това за сметка на държавния бюджет.
Предложение: Прагът на същественост за дълготрайните активи, избран в член 50, алинея 1,т. 2, е избран на 700 лева от 01.01.2008 година Индексът на потребителските цени за месец август 2023 година по отношение на месец януари 2008 година e 166.8%, т.е. инфлацията за интервала е 66.8%. Предлагаме прагът на същественост за дълготрайните активи, избран в член 50, алинея 1, т. 2, да се усили на 1 200 лева
Предлагаме също да се позволи една явна данъчна неправда, регламентирана в член 45 от ЗКПО – по отношение на регулирането на запаса от следващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи. При въвеждането на текста преди повече от 15 години законодателят е имал поради главно земите, само че сега този текст е единственият, който се употребява и за финансовите активи, преоценявани през различен изчерпателен приход. А преоценката на тези финансови активи може да е както позитивна, по този начин и негативна. ЗКПО се интересува единствено от облагането на позитивната, без да разрешава понижаване с негативната преоценка. Тази явна неправда се удостоверява от отговор на заложен към Национална агенция за приходите въпрос по използването на този текст. Предлагаме в член 45 на ЗКПО думата „ нарастването “ да бъде изменена на „ нарастването или понижението “.
4. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за налозите върху приходите на физическите лица
· АИКБ счита, че новият член 22ж, с който се вкарва данъчно облекчение в размер на 0.5% от начисления Данък добавена стойност, само че не повече от 100 лева месечно за регистрирани фискални и систематични бонове от физически лица, няма да реализира задачата си, тъй като мярката е погрешно оразмерена и полученото данъчно облекчение не е съответно на положените старания за вписване на фискални бонове. Имайки поради редицата от ограничавания, които слага член 22ж (фискалният или систематичният бон да е публикуван от лице, извършващо избрана дейност; да е до 2000 лева.; да не е фактура или към него да има издадена фактура), както и междинната стойност на издадените фискални/системни бонове (10-12лв.[1]), това значи, че за усилието за приемането, съхранението и регистрирането на 1 касова записка на стойност 12 лева.(2 лева ДДС) ДЗЛ ще получи право в края на годината да приспадне от данъчната си основа 0.01 лева, с което ще спести данъчно заплащане в размер на 0.001 лева!!!!!! За да се получи оптималния размер на данъчното облекчение – 100 лева на месец[2], ДЗЛ би трябвало да похарчи месечно 120 000 лева за покупки в брой или 4 000 дневно (всеки ден), или 500 лева на час (всеки час). Дали има такива консуматори данъкоплатци в България? Това никога няма да съставлява тласък за потребителите да изискват издаването на фискален или систематичен бон каквато е задачата на разпоредбата;
· АИКБ поддържа изменението на член 33, алинея 3, с което се предлага въвеждането на нормативно приети разноски в размер на 10 на 100 при определянето на облагаемия приход от продажба или подмяна на финансови активи и задгранична валута, като за пръв път и виртуалните валути са категорично посочени като финансов актив. При осъществяването на подобен вид покупко-продажби физическите лица заплащат и спомагателни разноски за регистрация, такси, комисионни и така нататък, които сега не се приспадат;
· АИКБ поддържа разширението на обсега за даване на информация от платците на приходи, касаеща необлагаемите приходи. Наличието в държавна институция на информация за всички приходи (облагаеми и необлагаеми) на всички лица ще сътвори предпоставки за тъкмо установяване на обществено слабите и нуждаещите се от обществено подкрепяне жители, което ще концентрира обществените помощи и усъвършенства успеваемостта на обществените разходи;
· АИКБ изрично се опълчва на предлагането за дописване на дефиницията за трудови правни отношения, разказана в § 1 от спомагателните разпореждания на ЗДДФЛ, като в т. 26, писмен знак „ а “ се прибавя „ както и правни отношения, които по своя темперамент съставляват наемане на работна мощ, без да е подписан трудов контракт “. Същият текст се прибавя и в член 4, алинея 1, т. 1 на КСО. В претекстовете е посочено, че в този момент правосъдната процедура не позволява Национална агенция за приходите да квалифицира един контракт като трудов, даже да са налице всички характерности за това, което води до анулация на актове от съда.
С Тълкувателно решение № 6/27.10.2022 година по тълкувателно дело № 6/2021 година на Върховния административен съд (ВАС), Върховен административен съд дефинитивно взема решение въпроса, а точно: „ При определяне на данъчни и осигурителни отговорности на работодатели в ревизионно произвеждане по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, органите по приходите не разполагат с пълномощия случайно да афишират (констатират) съществуването на трудови правни отношения, прикрити от привидни цивилен контракти по Закон за задълженията и договорите, когато работна мощ се дава в нарушаване на член 1, алинея 2 КТ, защото такава подготвеност имат единствено и само контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на член 405а КТ. “
С препоръчаното допълнение на дефиницията МФ желае да узакони незаконосъобразните дейности на Национална агенция за приходите и да обезпечи право на приходната организация, която не е способена по въпроса, сама да преценя по кое време една работа дава отговор на характерностите на трудово правно отношение и по кое време остава в обсега на извънтрудовите правни отношения (ЗЗД) и то с претекста, че съдът анулира ревизионните актове на Национална агенция за приходите. С приравняването на гражданския контракт към трудов отпада правото да се приспадат нормативно приети разноски за активността, което автоматизирано значи по-висока данъчна основа, по-голям налог върху приходите и по-големи осигурителни вноски. Към осигурителните вноски ще се прибавят и вноски за общо заболяване и майчинство, за трудова акцидент и за безработица, което значи значително повишение на данъчно-осигурителната тежест при извънтрудовите правни отношения.
В последните години добра процедура е осъществяването на взаимни инспекции от органите на Национална агенция за приходите и ИА ГИТ. В тези случаи в компетенцията на ИА ГИТ е да откри дали един цивилен контракт е затулен трудов контракт и на база тази констатация органите на Национална агенция за приходите ще обложат в допълнение нарушителите според настоящата данъчно-осигурителна нормативна уредба.
5. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
· По отношение на предлагането за основаване на специфична нормативна уредба в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, третираща въвеждането на финансов тласък за лицата, които подадат информация, съдържаща съответни обстоятелства и условия, които не са били известни на органите по приходите и които водят до определяне и събиране на спомагателни отговорности за налози, наложителни осигурителни вноски и лихвите върху тях, считаме, че сходна мярка е мъчно използвана в български условия и имайки поради ниския размер на глобата (глоба в размер от 500 до 1000 лева.), която ще се постанова при трикратно подаване на погрешна информация за едно лице, по-скоро би довела до потреблението и като инструмент за нелоялна конкуренция и реваншизъм.
Ежегодно в Национална агенция за приходите постъпват над 5000 сигнала за укрити приходи, от които се назначават към 100-120 проверки и инспекции.
От тях се реализира спомагателна събираемост на данъчно-осигурителни заплащания от към 700 хиляди лева или приблизително към 6 000 лева на ревизия/проверка. Под въпрос остава административният потенциал на Национална агенция за приходите за обработка и инспекция на всички сигнали, както и успеваемостта от мярката във връзка с разноските и изгодите от нея.
Предложение: Предлагаме понижаване на размера на законната рента на равнище ОЛП+ 5%.
Размерът на законната рента се дефинира на база на Постановление на Министерски съвет № 426 от 18.12.2014 година и респективно е избран на главния лихвен % плюс надбавка от 10%. Със законна рента се олихвяват държавни вземания (чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ) като налози, такси, вноски към бюджета, вноски към наложително застраховани имущества и други. За последната година Българска народна банка увеличи ОЛП от 0.00% до 3.64%, което прави законната рента от 13.64%, съизмерима с лихвения % на някои компании за бързи заеми. Към сегашния миг законната рента е над 5 пъти по-висока от пазарната рента. Банките кредитират при 2.5-3 %. Непосилният размер на законната рента е прекалено наказване на ДЗЛ, изпаднали в усложнение, още повече, че те, имайки обществени отговорности, не могат да получат банково финансиране, с цел да платят тези задължения.
6. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за локалните налози и такси
· Предвид ускорената смяна на стандартите за енергийна успеваемост на постройките, АИКБ поддържа предлагането за смяна в разпореждания по отношение на освобождение от налог върху недвижимите парцели на здания, получили документ с избран клас на енергопотребление по отношение на използване на разпореждания в Закона за енергийната успеваемост (ЗЕЕ) и признати подзаконови нормативни актове (наредби) по неговото прилагане;
· АИКБ поддържа предлагането за въвеждане на патентен налог за лица, които събират диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или елементи от тях, както и смяната в Закона за корпоративното подоходно облагане, с която се цели да се предотвратят случаите на отбягване на данъчно облагане. В България производството и търговията с диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или елементи от тях се разви доста и дава благоприятни условия за приемане на високи приходи от лицата, които упражняват тази активност (спр. събиране на трюфели). В същото време изключването на тези приходи от обсега на данъчното облагане основава редица благоприятни условия за финансови измами и пране на пари.
7. Относно план на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните хранилища
· С препоръчаният план на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните хранилища (ЗИД ЗАДС) се отстраняват установени несъответствия с правото на Европейския съюз и се привежда на акцизното законодателството в сходство с него, които АИКБ поддържа.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ